БОГОСЛОВИЕТО НА ХАРИЗМИТЕ В МИСЪЛТА НА СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ

  • Свилен Тутеков
Keywords: пневматология, дарове или харизми на Светия Дух, икономия на харизмите, еклисиология на харизмите, отговорност към харизмите, диалогична и еклисиологична етика

Abstract

Богословието на св. Василий Велики предполага един икономиен
подход към пневматологията, в който се разкрива богословието на харизмите.
Светият Дух участва по уникален начин в Икономията на Христос, тоест в
конституирането и обновяването на Църквата посредством Неговите дарове,
което ни позволява да говорим за една особена икономия на харизмите. Даровете
или харизмите на Светия Дух създават богатството на живота на Църквата и му
придават благодатно измерение. В мисълта на св. Василий Велики обаче
благодатният живот на Църквата не се разбира в категориите на харизматичния
индивидуализъм, а има подчертан еклисиологичен характер. В рамките на тази
еклисиология на харизмите даровете на Светия Дух функционират в едно
диалогично взаимопроникване (= перихоресис) и така конституират кинонийната
реалност на евхаристийното тяло на Църквата като общност на любовта.
Според св. Василий Велики верните приемат даровете на Духа в условията
на техните екзистенциално-нравствени (= аскетически) усилия да израстват в
живота в Христос като членове на Неговото евхаристийно църковно тяло. По
такъв начин богословието на харизмите създава рамката на една опитна,
диалогична и еклисиологична етика, в която добродетелта (= етос) се
отъждествява с екзистенциално-нравственото усилеи на личността да
„активира” своята уникална църковна харизма. Това е етика, която в основата си е
едно „интериоризиране” на харизмите в рамките на личностното съществуване на
човека.

References

/
Published
2019-10-02