ПОГЛЕД КЪМ БОГОСЛОВИЕТО НА ВОЛЯТА У СВ. МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК
Abstract
Учението за волята в богословието на св. Максим Изповедник има важно екзистенциално значение за онтологията на личността и за етиката. Първата крачка е въвеждането на волята в сърцевината на човешкото съществуване (т. е. в онтологията) и разбирането на волята като екзистенциално движение на природата към нейния есхатологичен телос, което означава, че волята има конститутивно значение за есхатологичната онтология. Последицата от този подход е отхвърлянето на всеки опит за "монофизитско" умаляване на природата и на природната воля. В рамките на своята антимонотелитска христология и антропология св. Максим Изповедник обосновава същностното различие между природна и гномична воля - различие, което е аналогично на различието между логос на природата и тропос на съществуването - и подчертава неговото важно екзистенциално значение за отъждествяването на личността с ипостасния начин на съществуване. Гномичната воля е личното свободно (= самовластно) движение и начин на осъществяване на волята; то се отнася към равнището на ипостасния живот и потвърждава антропологичната истина за личностно-ипостасния начин на съществуване; оттук и неговото ключово значение за аскетическата онтология на личността. От друга страна природната воля потвърждава реалността на човешката природа в събитието на обожението в Христос чрез благодатта на Светия Дух и е важен богословски аргумент срещу всяка форма на монофизитска "духовност". Богословието на волята позволява на св. Максим да отвори нова перспектива в разбирането на добродетелта - добродетелта е лично гномично движение и екзистенциално постижение на живота според логоса на битието; тя се отнася към тропоса на съществуване на човешката природа и проявява автентичния живот в Христос. Това отваря нов онтологичен хоризонт на етиката, като й позволява да прояви истината за личността, където добродетелта съществува заради истината в Христос чрез благодатта на Светия Дух. Най-дълбоката основа на тази онтологична етика е истината, че добродетелта е лично гномично движение, което въвежда личността в евхаристийното църковно тяло на Христос (= еклисиологична етика) и открива съдържанието на живота като събитие на общението с Христос и ближния.
References
Authors who publish with this journal agree to the following terms:
a) Authors retain copyright and grant the journal right of first publication with the work simultaneously licensed under a Creative Commons Attribution License that allows others to share the work with an acknowledgement of the work's authorship and initial publication in this journal.
b) Authors are able to enter into separate, additional contractual arrangements for the non-exclusive distribution of the journal's published version of the work (e.g., post it to an institutional repository or publish it in a book), with an acknowledgement of its initial publication in this journal.
c) Authors are permitted and encouraged to post their work online (e.g., in institutional repositories or on their website) prior to and during the submission process, as it can lead to productive exchanges, as well as earlier and greater citation of published work (See The Effect of Open Access).
