ХРИСТИЯНИЗАЦИЯТА НА ПРОВИНЦИЯ ТРАКИЯ ПО АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ЕПИГРАФСКИ ДАННИ (IV–VI в.)
Abstract
Христијанизација балканских провинција била је изразито неравномерна. Док је неколико градова у Егеју, као што су Филипи, Солун и Атина, чуло Реч Божју од самог Св. Павла још у првом веку, неки од становника брдских предела, као што је Беси у Родопу, прешли су у хришћанство тек у петоме веку. Уопштено говорећи, начин сахрањивања, религијске праксе и епиграфски споменици јасно указују на паганску природу духовног живота у провинцији Тракији до средине четвртога века. Након тога се хришћански натписи појављују брзо и масовно, што је тенденција која се само појачала у петом и шестом веку. Стога се чини да је 4. век од највећег интереса за историју ранога хришћанства у Тракији. Епиграфски и археолошки докази указују на начин на који се хришћанство инфилтрирало у друштво и постало доминантно и у световном домену. Главни градови касноантичке провинције Тракије сачували су већину хришћанских споменика, но приличан број цркава у сеоским срединама открива како је нова религија и тамо пронашла своје место. Близина Константинопоља играла је велику улогу у материјалном и духовном развоју провинције Тракије током првих векова легалног постојања хришћанства.
References
Beševliev V., Spätgriechische und spätlateinische Inschriften aus Bulgarien, Berlin: Akademie Verlag 1964.
Bospachieva M., “A small Early Christian basilica with mosaics at Philippopolis (Plovdiv)”, Archaeologia Bulgarica VI, 2002, 2, 55-76.
Bospachieva M., “The Late Antiquity Building EIRHNH with Mosaics from Philippopolis (Plovdiv, Southern Bulgaria)”, Archaeologia Bulgarica VII, 2003, 2, 83-105.
Bospatchieva M., “An Early Christian Martyrium from Philippopolis.” Archeologia Bulgarica (Sofia) V, 2001, 2, 59–69.
Bowes K., Private Worship, Public Values, and Religious Change in Late Antiquity, Cambridge: Cambridge University Press 2008.
Boyadjiev S., „L’aspect architectural du martyrium dans la nécropole orientale de Philippopolis,” Archeologia Bulgarica (Sofia) V, 2001, 2, 71–75.
Boyadziev S., „L’église rouge de Perustica,” Actes du XIVe congrès des études byzantines 1971, 3 vols., Bukarest 1976, 289–293.
Brands G., H.-G. Severin, Die spätantike Stadt und ihre Christianisierung. Symposium (2000), Wiesbaden: Reichert Verlag 2003.
Brenk B., Die Christianisierung der spätrömischen Welt. Stadt, Land, Kirche und Kloster in frühchristlicher Zeit, Wiesbaden: Reichert Verlag 2003.
Can B., “Erzincan Altıntepe Church with Mosaic”, Uludag University Journal of Mosaic Research 3, 2009, 5-13.
Corpus der spätantiken und frühchristlichen Wandmalereien Bulgariens, Österreichische Akademie der Wissenschaften, Wien 1999 (=Schriften der BalkanKommission, Antiquarische Abteilung 21).
Gerassimova W., “Zwei frühchristliche Stifterinschriften aus der kleinen Basilika in Plovdiv”, Archaeologia Bulgarica VI, 2002, 2, 77-82.
Grabar A., La peinture religieuse en Bulgarie, Paris 1928. Grabar, A., Martyrium: Recherches sur le culte des reliques et l'art chrétien antique, London: Variorum Reprints 1972 (1946).
Grabar, Emerson 1946: A. Grabar, W. Emerson, “The basilica of Belovo”, The Bulletin of the Byzantine Institute 1, 1946, 43–59.
Kalinka 1906: E. Kalinka, Antike Denkmäler in Bulgarien, Kaiserliche Akademie der Wissenschaften. Schriften der Balkankommission, Antiquarische Abteilung IV, Wien: Alfred Hölder 1906.
Kessiakova E., „Une nouvelle basilique à Philippopolis” Actes du XIe Congrès International d'Archéologie Chrétienne, Lyon, Vienne, Grenoble, Genève et Aoste (21-28 septembre 1986), (N. Duval, Fr. Baritel, Ph : Pergola Eds.), École française de Rome, Pontificio istituto di archeologia cristiana 1989, 2539–2559.
Laurent V., „Une inscription grecque cryptochrétienne de Philippopolis”, Echos d'Orient XXXVIII, 1939, 1-16.
Madzharov M., “Diocletianopolis", In: Roman Cities in Bulgaria, I, Sofia 2012, 439 - 466.
Mihailov 1961: Georgi Mihailov, Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae III, fasc. 1, Sofia 1961.
Pallas D., “Les investigations des monuments paléochrétiens en Grèce avant Constantin”, Cahiers Archéologiques XXIV, 1975, 1-19.
Stanev S., “The Basilica of Belovo”, Mnemeio kai perivallon V, 19981999, 1999, 35-52.
Tabbernee W., Fake Prophecy and Polluted Sacraments: Ecclesiastical and Imperial Reactions to Montanism, Leiden: Brill 2007.
Thomas J., Private Religious Foundations in the Byzantine Empire, Dumbarton Oaks Studies 24, Washington 1987.
Topalilov I., “Neue archäologische Forschungen in Philippopolis (Plovdiv, Bulgarien): Ein spätantikes (frühchristliches) Gebäude in der Alexander PuschkinStrasse”, Mitteilungen zur christlichen Archäologie 13, 2007, 37-62.
Valeva, J., “La peinture funéraire dans les provinces orientales de l’Empire romain dans l’Antiquité Tardive”, Hortus Artium Medievalium (Journal of the International Research Center for Late Antiquity and Middle Ages), (Zagreb, Croatia), vol, 2001, 167-208.
Valeva, J., „Une riche domus à Augusta Traiana–Stara Zagora”, in: 11th International AIEMA Mosaic Symposium, October 2009, Bursa 2012, 927-940.
Von Harnack A., Die Mission und Ausbreitung des Christentums in der esten drei Jahrhunderten, Leipzig 1924.
Zeiller J., Les origines chrétiennes dans les provinces danubiennes de l'Empire romain, Paris 1918.
Болотов В.В., Лекции по истории древней церкви. т. II. История церкви до периода Константина Великого. Москва: Издание СпасоПреображенското Валаамского ставропигиального монастыря (репринт с издания 1907 года) 1994.
Бояджиев С., "Нови данни за хисарските стени“, Известия на Археологическия институт (София) ХХХ, 1967, 101-111.
Бояджиев С., “Раннохристиянска църква край с. Голямо Белово, Пазарджишки окръг.” Археология ХІ (1969), кн. 3, 10-20.
Бояджиев С., “Архитектура, първоначално предназначение и преустройства на Червената църква край Перущица”, Археология ХХХІХ, 1998, кн. 1-2, 24–38.
Буюклиев Хр., „Раннохристиянски манастирски комплекс в квартал „Трите чучура“, Стара Загора“, В: Поселищен живот в древна Тракия. Доклади от Трети международен симпозиум „Кабиле“, Ямбол 1994, 221-237.
Вълева Ю., „Сцената Погребално угощение в Пловдивската гробница,” Проблеми на изкуството, 1985, кн. 2, 46–56.
Вълева Ю., „Елитна жилищна архитектура в диоцеза Тракия (IV – VII в.)“, В: Изследвания в чест на Стефан Бояджиев / Studia in honorem Stephani Boiadzhiev (Съст., ред. С. Станев, В. Григоров, В. Димитров), София: Национален Археологически институт и музей – БАН 2011, 17-56.
Дамянов Д., „Манастирски комплекс от V-VI в. в Смолян“, Годишник на археологическия музей Пловдив IX/2, 2004, 264-270.
Джамбов Х., „Раннохристиянска църква при с. Исперихово, Пещерска околия“, Годишник на музеите в Пловдивски окръг 2, 1956, 175-192.
Досева И., „Олтарните прегради в Тракия и Дакия“, Проблеми на изкуството, 3, 2002, 9-18.
Досева И., „Семантика и композиция на релеф от олтарна преграда“, Проблеми на изкуството, 3, 2004, 3-9.
Досева И., “Композиция и декорация на ранновизантийските олтарни прегради в контекста на църковния интериор (според паметниците от територията на съвременна България)“, Проблеми на изкуството, 3, 2005, 20-29. Досева И., „Ранновизантийските и средновековните амвони: медиатор в църковния интериор (според паметниците от територията на съвременна България)“, В: От Честния Пояс на Богородица до коланчето за рожба. Изследвания по изкуствознание и културна антропология в чест на проф. Елка Бакалова, София: Агата 2010, 114-123.
Досева И., „Ранновизантийските амвони от територията на съвременна България: образци и адаптации“, В: Изследвания в чест на Стефан Бояджиев / Studia in honorem Stephani Boiadzhiev (Съст., ред. С. Станев, В. Григоров, В. Димитров), София: Национален Археологически институт и музей – БАН 2011, 139-160.
Иванов Т., Д. Серафимова, Н. Николов, „Разкопки в центъра на Сандански през 1960“, Известия на археологическия институт ХХХI, 1969, 105-209.
Иванова В., „Три новоразкопани базилики в Хисаря“, Известия на българския археологически институт, ХI, 1937, 214—242.
Иванова В., „Добавка към статията „Три новоразкопани базилики в Хисаря“, Известия на българския археологически институт, ХI, 1937-а, 305306.
Калчев К., 85 години Археологически резерват Стара Загора, Стара Загора 1992.
Кесякова Е., „Раннохристиянска базилика от Филипопол“, Известия на музеите от югоизточна България XV, 1989, 113-127.
Кесякова Е., Филипопол през римската епоха, София 1999.
Кесякова Е., „За раннохристиянската архитектура на Филипопол“, Spartacus II. 2075 години от въстанието на Спартак. Трако-римско наследство. 2000 години християнство. Международен симпозиум 1-4 октомври 2002 година (Ред. А. Димитрова-Милчева, В. Кацарова), Сандански, 2006, 146-155.
Кесякова Е., „Мозайки от епископската базилика на Филипопол“, В: Изследвания в чест на Стефан Бояджиев / Studia in honorem Stephani Boiadzhiev (Съст., ред. С. Станев, В. Григоров, В. Димитров), София: Национален Археологически институт и музей – БАН 2011, 173-209.
Маджаров К., „Базилика № 9 в Хисар“, Археология (София) 1971, кн. 3, 34-38.
Маджаров К., Диоклецианопол. Том І. Топография, укрепителна система, градоустройство и архитектура, София: Библ.DIOS 1993.
Мутафчиев П., “Еленската църква при Пирдоп,” Известия на българското археологическо дружество V, 1915, 20–84.
Николов Д., К. Калчев, „Раннохристиянски комплекс в Августа Траяна-Берое“, Известия на музеите в югоизточна България ХV, 1992, 29-44.
Панайотова Д., Червената църква при Перущица. Опит за реставрация, София: Наука и изкуство 1956.
Станев С., „Старата митрополия в Несебър в контекста на литургичното планиране на константинополските църкви“, Годишник на Департамента по история I (2006), София: Нов български университет, 2007, 50-83.
Топалилов И., Римският Филипопол. Т.1. Топография, градоустройство и архитектура, Изд. „Фабер“, 2012.
Топалилов И., Й. Йорданов, Бр. Димитрова, „Една новооткрита раннохристиянска гробница от Пловдив“, в: Studia in honorem Aleksandrae Dimitrova-Milcheva. Югоизточна Европа през античността (VI в. пр. Хр. – началото на VII в. сл. Хр.), Българска академия на науките, Национален археологически институт с музей, София 2008, 455-464.
Цончев Д., „Хисарските бани (с. Хисаря, Карловско) – географски, исторически и археологически очерк“, Годишник на Пловдивската народна библиотека и музей 1935-1936, 53-210.
Цончев Д., „Една новооткрита базилика в Хисаря“, Годишник на пловдивската народна библиотека и музей 1937-1939, 185-192.
Цончев Д., К. Маджаров, „Две новооткрити базилики в Хисар“, Археология 1965, кн. 1, 16-21.
Чангова Й., А. Шопова, „Археологически проучвания във Велинградски район“, Родопски сборник 2, 1969, 181-212.
Чанева-Дечевска Н., Раннохристиянската архитектура в България IV-VI в., София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1999.
Чичикова М., „Mensa sacra от Nicopolis ad Nestum”, Известия на археологическия институт 33, 1972, 245-258.
Шаранков Н., „Раннохристиянска метрична епитафия с цитат от Омир“, В: Cultura animi. Изследвания в чест на Анна Николова (Ред. В. Герджикова, Е. Маринова), София: Изток-Запад 2004, 336-341.
Шаранков Н., „Раннохристиянски надписи от Филипопол“, Societas classica. Култури и религии на Балканите, в Средиземноморието и Изтока, Велико Търново: Университетско издателство „Св.Св. Кирил и Методий“ 2007, 287-297.
Bospachieva M., “A small Early Christian basilica with mosaics at Philippopolis (Plovdiv)”, Archaeologia Bulgarica VI, 2002, 2, 55-76.
Bospachieva M., “The Late Antiquity Building EIRHNH with Mosaics from Philippopolis (Plovdiv, Southern Bulgaria)”, Archaeologia Bulgarica VII, 2003, 2, 83-105.
Bospatchieva M., “An Early Christian Martyrium from Philippopolis.” Archeologia Bulgarica (Sofia) V, 2001, 2, 59–69.
Bowes K., Private Worship, Public Values, and Religious Change in Late Antiquity, Cambridge: Cambridge University Press 2008.
Boyadjiev S., „L’aspect architectural du martyrium dans la nécropole orientale de Philippopolis,” Archeologia Bulgarica (Sofia) V, 2001, 2, 71–75.
Boyadziev S., „L’église rouge de Perustica,” Actes du XIVe congrès des études byzantines 1971, 3 vols., Bukarest 1976, 289–293.
Brands G., H.-G. Severin, Die spätantike Stadt und ihre Christianisierung. Symposium (2000), Wiesbaden: Reichert Verlag 2003.
Brenk B., Die Christianisierung der spätrömischen Welt. Stadt, Land, Kirche und Kloster in frühchristlicher Zeit, Wiesbaden: Reichert Verlag 2003.
Can B., “Erzincan Altıntepe Church with Mosaic”, Uludag University Journal of Mosaic Research 3, 2009, 5-13.
Corpus der spätantiken und frühchristlichen Wandmalereien Bulgariens, Österreichische Akademie der Wissenschaften, Wien 1999 (=Schriften der BalkanKommission, Antiquarische Abteilung 21).
Gerassimova W., “Zwei frühchristliche Stifterinschriften aus der kleinen Basilika in Plovdiv”, Archaeologia Bulgarica VI, 2002, 2, 77-82.
Grabar A., La peinture religieuse en Bulgarie, Paris 1928. Grabar, A., Martyrium: Recherches sur le culte des reliques et l'art chrétien antique, London: Variorum Reprints 1972 (1946).
Grabar, Emerson 1946: A. Grabar, W. Emerson, “The basilica of Belovo”, The Bulletin of the Byzantine Institute 1, 1946, 43–59.
Kalinka 1906: E. Kalinka, Antike Denkmäler in Bulgarien, Kaiserliche Akademie der Wissenschaften. Schriften der Balkankommission, Antiquarische Abteilung IV, Wien: Alfred Hölder 1906.
Kessiakova E., „Une nouvelle basilique à Philippopolis” Actes du XIe Congrès International d'Archéologie Chrétienne, Lyon, Vienne, Grenoble, Genève et Aoste (21-28 septembre 1986), (N. Duval, Fr. Baritel, Ph : Pergola Eds.), École française de Rome, Pontificio istituto di archeologia cristiana 1989, 2539–2559.
Laurent V., „Une inscription grecque cryptochrétienne de Philippopolis”, Echos d'Orient XXXVIII, 1939, 1-16.
Madzharov M., “Diocletianopolis", In: Roman Cities in Bulgaria, I, Sofia 2012, 439 - 466.
Mihailov 1961: Georgi Mihailov, Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae III, fasc. 1, Sofia 1961.
Pallas D., “Les investigations des monuments paléochrétiens en Grèce avant Constantin”, Cahiers Archéologiques XXIV, 1975, 1-19.
Stanev S., “The Basilica of Belovo”, Mnemeio kai perivallon V, 19981999, 1999, 35-52.
Tabbernee W., Fake Prophecy and Polluted Sacraments: Ecclesiastical and Imperial Reactions to Montanism, Leiden: Brill 2007.
Thomas J., Private Religious Foundations in the Byzantine Empire, Dumbarton Oaks Studies 24, Washington 1987.
Topalilov I., “Neue archäologische Forschungen in Philippopolis (Plovdiv, Bulgarien): Ein spätantikes (frühchristliches) Gebäude in der Alexander PuschkinStrasse”, Mitteilungen zur christlichen Archäologie 13, 2007, 37-62.
Valeva, J., “La peinture funéraire dans les provinces orientales de l’Empire romain dans l’Antiquité Tardive”, Hortus Artium Medievalium (Journal of the International Research Center for Late Antiquity and Middle Ages), (Zagreb, Croatia), vol, 2001, 167-208.
Valeva, J., „Une riche domus à Augusta Traiana–Stara Zagora”, in: 11th International AIEMA Mosaic Symposium, October 2009, Bursa 2012, 927-940.
Von Harnack A., Die Mission und Ausbreitung des Christentums in der esten drei Jahrhunderten, Leipzig 1924.
Zeiller J., Les origines chrétiennes dans les provinces danubiennes de l'Empire romain, Paris 1918.
Болотов В.В., Лекции по истории древней церкви. т. II. История церкви до периода Константина Великого. Москва: Издание СпасоПреображенското Валаамского ставропигиального монастыря (репринт с издания 1907 года) 1994.
Бояджиев С., "Нови данни за хисарските стени“, Известия на Археологическия институт (София) ХХХ, 1967, 101-111.
Бояджиев С., “Раннохристиянска църква край с. Голямо Белово, Пазарджишки окръг.” Археология ХІ (1969), кн. 3, 10-20.
Бояджиев С., “Архитектура, първоначално предназначение и преустройства на Червената църква край Перущица”, Археология ХХХІХ, 1998, кн. 1-2, 24–38.
Буюклиев Хр., „Раннохристиянски манастирски комплекс в квартал „Трите чучура“, Стара Загора“, В: Поселищен живот в древна Тракия. Доклади от Трети международен симпозиум „Кабиле“, Ямбол 1994, 221-237.
Вълева Ю., „Сцената Погребално угощение в Пловдивската гробница,” Проблеми на изкуството, 1985, кн. 2, 46–56.
Вълева Ю., „Елитна жилищна архитектура в диоцеза Тракия (IV – VII в.)“, В: Изследвания в чест на Стефан Бояджиев / Studia in honorem Stephani Boiadzhiev (Съст., ред. С. Станев, В. Григоров, В. Димитров), София: Национален Археологически институт и музей – БАН 2011, 17-56.
Дамянов Д., „Манастирски комплекс от V-VI в. в Смолян“, Годишник на археологическия музей Пловдив IX/2, 2004, 264-270.
Джамбов Х., „Раннохристиянска църква при с. Исперихово, Пещерска околия“, Годишник на музеите в Пловдивски окръг 2, 1956, 175-192.
Досева И., „Олтарните прегради в Тракия и Дакия“, Проблеми на изкуството, 3, 2002, 9-18.
Досева И., „Семантика и композиция на релеф от олтарна преграда“, Проблеми на изкуството, 3, 2004, 3-9.
Досева И., “Композиция и декорация на ранновизантийските олтарни прегради в контекста на църковния интериор (според паметниците от територията на съвременна България)“, Проблеми на изкуството, 3, 2005, 20-29. Досева И., „Ранновизантийските и средновековните амвони: медиатор в църковния интериор (според паметниците от територията на съвременна България)“, В: От Честния Пояс на Богородица до коланчето за рожба. Изследвания по изкуствознание и културна антропология в чест на проф. Елка Бакалова, София: Агата 2010, 114-123.
Досева И., „Ранновизантийските амвони от територията на съвременна България: образци и адаптации“, В: Изследвания в чест на Стефан Бояджиев / Studia in honorem Stephani Boiadzhiev (Съст., ред. С. Станев, В. Григоров, В. Димитров), София: Национален Археологически институт и музей – БАН 2011, 139-160.
Иванов Т., Д. Серафимова, Н. Николов, „Разкопки в центъра на Сандански през 1960“, Известия на археологическия институт ХХХI, 1969, 105-209.
Иванова В., „Три новоразкопани базилики в Хисаря“, Известия на българския археологически институт, ХI, 1937, 214—242.
Иванова В., „Добавка към статията „Три новоразкопани базилики в Хисаря“, Известия на българския археологически институт, ХI, 1937-а, 305306.
Калчев К., 85 години Археологически резерват Стара Загора, Стара Загора 1992.
Кесякова Е., „Раннохристиянска базилика от Филипопол“, Известия на музеите от югоизточна България XV, 1989, 113-127.
Кесякова Е., Филипопол през римската епоха, София 1999.
Кесякова Е., „За раннохристиянската архитектура на Филипопол“, Spartacus II. 2075 години от въстанието на Спартак. Трако-римско наследство. 2000 години християнство. Международен симпозиум 1-4 октомври 2002 година (Ред. А. Димитрова-Милчева, В. Кацарова), Сандански, 2006, 146-155.
Кесякова Е., „Мозайки от епископската базилика на Филипопол“, В: Изследвания в чест на Стефан Бояджиев / Studia in honorem Stephani Boiadzhiev (Съст., ред. С. Станев, В. Григоров, В. Димитров), София: Национален Археологически институт и музей – БАН 2011, 173-209.
Маджаров К., „Базилика № 9 в Хисар“, Археология (София) 1971, кн. 3, 34-38.
Маджаров К., Диоклецианопол. Том І. Топография, укрепителна система, градоустройство и архитектура, София: Библ.DIOS 1993.
Мутафчиев П., “Еленската църква при Пирдоп,” Известия на българското археологическо дружество V, 1915, 20–84.
Николов Д., К. Калчев, „Раннохристиянски комплекс в Августа Траяна-Берое“, Известия на музеите в югоизточна България ХV, 1992, 29-44.
Панайотова Д., Червената църква при Перущица. Опит за реставрация, София: Наука и изкуство 1956.
Станев С., „Старата митрополия в Несебър в контекста на литургичното планиране на константинополските църкви“, Годишник на Департамента по история I (2006), София: Нов български университет, 2007, 50-83.
Топалилов И., Римският Филипопол. Т.1. Топография, градоустройство и архитектура, Изд. „Фабер“, 2012.
Топалилов И., Й. Йорданов, Бр. Димитрова, „Една новооткрита раннохристиянска гробница от Пловдив“, в: Studia in honorem Aleksandrae Dimitrova-Milcheva. Югоизточна Европа през античността (VI в. пр. Хр. – началото на VII в. сл. Хр.), Българска академия на науките, Национален археологически институт с музей, София 2008, 455-464.
Цончев Д., „Хисарските бани (с. Хисаря, Карловско) – географски, исторически и археологически очерк“, Годишник на Пловдивската народна библиотека и музей 1935-1936, 53-210.
Цончев Д., „Една новооткрита базилика в Хисаря“, Годишник на пловдивската народна библиотека и музей 1937-1939, 185-192.
Цончев Д., К. Маджаров, „Две новооткрити базилики в Хисар“, Археология 1965, кн. 1, 16-21.
Чангова Й., А. Шопова, „Археологически проучвания във Велинградски район“, Родопски сборник 2, 1969, 181-212.
Чанева-Дечевска Н., Раннохристиянската архитектура в България IV-VI в., София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1999.
Чичикова М., „Mensa sacra от Nicopolis ad Nestum”, Известия на археологическия институт 33, 1972, 245-258.
Шаранков Н., „Раннохристиянска метрична епитафия с цитат от Омир“, В: Cultura animi. Изследвания в чест на Анна Николова (Ред. В. Герджикова, Е. Маринова), София: Изток-Запад 2004, 336-341.
Шаранков Н., „Раннохристиянски надписи от Филипопол“, Societas classica. Култури и религии на Балканите, в Средиземноморието и Изтока, Велико Търново: Университетско издателство „Св.Св. Кирил и Методий“ 2007, 287-297.
Published
2013-05-05
Section
Articles
Authors who publish with this journal agree to the following terms:
a) Authors retain copyright and grant the journal right of first publication with the work simultaneously licensed under a Creative Commons Attribution License that allows others to share the work with an acknowledgement of the work's authorship and initial publication in this journal.
b) Authors are able to enter into separate, additional contractual arrangements for the non-exclusive distribution of the journal's published version of the work (e.g., post it to an institutional repository or publish it in a book), with an acknowledgement of its initial publication in this journal.
c) Authors are permitted and encouraged to post their work online (e.g., in institutional repositories or on their website) prior to and during the submission process, as it can lead to productive exchanges, as well as earlier and greater citation of published work (See The Effect of Open Access).
