ЕВХАРИСТИЙНИЯТ ПОДХОД КЪМ ТАЙНАТА НА ЛИЧНОСТТА В БОГОСЛОВИЕТО НА СВ. МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК

Abstract

Това изследване e посветено на кинонийния характер на подвига в богословското учение на св. Максим Изповедник – тема, която включва онтологичните, антропологични и евхаристийно-еклисиологичните измерения на аскезата. Представени са основните онтологични предпоставки на антропологията и амартологията в контекста на богословската мисъл на св. отец, която има подчертано есхатологичен характер. Тази изходна гледна точка очертава цялостната антропологична рамка, в която пътят на духовната аскеза се разбира като екзистенциална основа за общението на любовта в евхаристийното тяло на Църквата. Доколкото за св. Максим онтологията на подвига е свързана с преодоляването на всеобхватното себелюбие (източник на всички страсти), то истинската цел на духовния живот е динамичният кенотичен отговор на евхаристийната любов на Христос, т. е. един евхаристиен начин на съществуване като общение в Светия Дух. Това означава, че за св. Максим найдълбокият смисъл и цел на аскезата е пътят на по-пълното интегриране и участие в евхаристийната общност на Църквата, което води до осиновлението и обожението на човека по благодат. От тук следва, че автентичността на духовния живот зависи от степента, в която аскезата интегрира човека в евхаристийния етос на Църквата и съхранява дара на живота като общение в любовта на Христос чрез Светия Дух.