ПОЧИТАНИЕТО НА БОГОРОДИЦА ТРОЕРУЧИЦА СРЕД БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ 18-19 ВЕК
Abstract
През 18 и 19 векове връзките на българите с Хилендар са
интензивни, много българи са монаси в манастира, цялата българска територия е
покрита с метоси, поклонничеството е активно. От всички светогорски
чудотворни икони Богородица Троеручица е най-популярна. Наред с реплики на
иконата от светогорски зографи, се появяват множество, изпълнени от български
майстори. Репликите имат разнообразна иконография, някои от тях се почитат
като чудотворни.
References
Сборник за народни умотворения, наука и кножнина, т. ХІІ, 1895
Р. Баришић, Путописци и етнолози о Хиландару, Осам векова Хиландара,
Београд, 2000
Е. Генова, Църковните приложни изкуства от XV-XIX век, София, 2004
И. Гергова, Троянският манастир, София, 1988
И. Гергова, Рилският манастир и Хилендар. В: Сб. Осам векова Хиландара,
Београд, 2000
И. Гергова, Чудесата на Богородица в църквата на Соколския манастир. –
Сб. Културните текстове на миналото. Носители, символи, идеи, кн. IV, София, 2005
И. Гергова, „Амартолон сотирия” на Агапий Ландос в българската култура
през 17-19 век. – Црквене студиjе 4, Ниш, 2007
И. Гергова, Една икона на Захари Зограф и нейната история. – Проблеми на
изкуството, 4, 2010
Д. Давидов, Светогорска графика, Београд, 2004
К. Данов, История на Троянския ставропигиален манастир, Ловеч, 1903
Древности монастырей Афона в России. Каталог выставки. Москва, 2004
Д. Друмев, Златарско изкуство, София, 1976
Духовный зракъ. Цариград, 1851
В. Живкова, Т. И. Живков. Локус и универсум (Добродан, планината –
митология и..., Троян, 2001
С. Захариев, Описание на Татар-пазарджишката кааза, София, 1973
Д. Караджова, Нови данни за духовно-просветния живот в Еленския край
през втората половина на ХVІІІ в. и първата половина на ХІХ в. – Известия на
Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, т. ХХІІ, 1994
А. Куюмджиев, Ритуал и стенопис в главната църква на Рилския манастир.
– Проблеми на изкуството, 3, 1998
Д. Медаковић, Манастир Хиландар у 18 веку. – Хиландарски зборник 3,
Београд, 1974
Е. Мутафов, Индивидуални просителни молитви пред икони. -
Манастирската култура на Балканите. ГСУ, ЦСВП „Иван Дуйчев”, т. 94 (13). София,
2006
П. Мутафчиев, Из нашите старопланински манастири. – Сборник на БАН,
т. 27, 1931
Йеромонах Никифор, йеромонах Йеротей, Вик от бездната, Велико
Търново, 1998
Обзоръ Атонскихъ древностей К. П. Дмитриева-Петковича. Приложение къ
VІ му т. Записокъ Императорской Академии наукъ. № 4, СПб, 1865
К. Огнянович, Летный кринъ или страдание стыя великомученицы Марины.
Цариград, 1843
К. Огнянович, Летный кринъ или страдание стыя великомученицы Марины.
Цариград, 1843
К. Паскалева, Икони от Сливенския край. София. 1975
Р. Радкова, Щампите в Рилския манастир. Сoфия, 1975
Н. Синдик, Карејска проскомидија. – Хиландарски зборник, 10, Београд,
1998.
К. Стоилова, Поменик на Хилендарския манастир от 1767 г. – Исторически
преглед, кн. 3, 1978
М. Стоянов, Х. Кодов, Опис на славянските ръкописи в софийската Народна
библиотека, т. ІІІ. София, 1964
Странствования Василья Григоровича-Барскаго по святымъ местамъ
Востока съ 1723 по 1747 г., Ч. І, СПб, 1885
Х. Темелски. Соколският манастир „Св. Успение Богородично” край
Габрово, Фабер, 2004
Е. Томов, Възрожденски щампи и литографии, София, 1962
А. Турилов, Рассказы о чудотворных иконах монастыря Хиландар в русской
записи ХVІ века. В: Сб. Чудотворная икона в Византии и древней Руси, Москва, 1997
И. Тютюнджиев, Търновската митрополия и атонските манастири ХVначалото на ХІХ в. по гръцки извори. – Сб. Светогорска обител Зограф ІІ, София,
1996
А. Фотић, Света гора и Хиландар у Османском царству ХV-ХVІІ век.
Београд, 2000
Драговитийски еп. Харитон. Троянският манастир „Успение пресв.
Богородици”, София, 1958
С. Хиландарац, Историја манастира Хиландара, Београд, 1997
Б. Христова, Д. Караджова, Н. Вутова, Опис на славянските ръкописи в
софийската Народна библиотека, т. V, София, 1996
Б. Христова, А. Джурова, В. Велинова, Опис на славянските ръкописи от
ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев” към СУ „Св. Климент Охридски” ХІV-ХІХ век. София,
2000
Б. Цонев, Славянски ръкописи и старопечатни книги на Народната
библиотека в Пловдив. София, 1920
Б. Цонев, Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната
библиотека в София. Т. 2. София, 1923
М. Цончева, Българско възраждане. Живопис и графика, София, 1962
Љ. Штављанин-ѣорђевић. Чудеса пресвете Богородице Агапиja Крићанина и
ново чудо Богородице Троjеручице манастира Хиландара. – Археографски прилози 6-
7, Београд, 1984-1985
Шулекова, Ю. Тревненската художествена школа и златарството в Трявна
в началото на ХІХ и ХХ век. В: Сб. Тревненска художествена школа. София, 1985
Е. Bakalova, La veneration des icons miraculeuses en Bulgarie: aspects
historiques et contemporaines d`un pelerinage. – Ethnologie francais, 2001/2.
Authors who publish with this journal agree to the following terms:
a) Authors retain copyright and grant the journal right of first publication with the work simultaneously licensed under a Creative Commons Attribution License that allows others to share the work with an acknowledgement of the work's authorship and initial publication in this journal.
b) Authors are able to enter into separate, additional contractual arrangements for the non-exclusive distribution of the journal's published version of the work (e.g., post it to an institutional repository or publish it in a book), with an acknowledgement of its initial publication in this journal.
c) Authors are permitted and encouraged to post their work online (e.g., in institutional repositories or on their website) prior to and during the submission process, as it can lead to productive exchanges, as well as earlier and greater citation of published work (See The Effect of Open Access).
