ЗА СЪСТОЯНИЯТА НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА СПОРЕД АСКЕТИЧЕСКОТО БОГОСЛОВИЕ НА СВ. ЙОАН ЛЕСТВИЧНИК

Abstract

Въпросът за различните състояния на човешката природа е основна тема за антропологията на св. Йоан Лествичник, която открива опитно преживяната истина за човека и истинската цел на духовния живот. Св. Йоан следва динамичната и отворена антропология на светоотеческото предание и разглежда човека като интегрално психосоматично битие, богообразна личност, която има своята идентичност във факта на личното общение с Бога. В естественото състояние на здраве, богодаруваната природа на човека притежава
всички възможности и способности за постигането на тази цел и за истински живот. Истината за човека може да бъде разбрана единствено в контекста на амартологията, но отвъд всякакви легалистични, моралистични и психологически интерпретации за греха. Грехът не може да бъде дефиниран рационално, а се преживява екзистенциално, а в опита на покаянието човекът осъзнава, че неговата
природа е изменена (дйбуфспцЮ). Разграничаването на естественото (кбф? цэуйн) и противоестественото (παρ? φύσιν) състояние, или начин на съществуване на природата е основна предпоставка за разбирането на възгледа за човека и характера на духовния живот. Падението води до екзистенциална промяна на човешката природа, която съществува индивидуално и автономно и има за свои
екзистенциални предели греха, тлението и смъртта. Православната аскетика свързва това парафизично състояние със страстите (οr πάθοι), които не принадлежат на сътворената природа, а са изопачени, по-грешно насочени сили и енергии на природата, безлични автономни импулси на биологичното съществуване. В опита на пустинните отци това състояние е възможност за човека да осъзнае неадекватността на своята природа, да види дори в автономните страсти копнеж (Uρως) за истински живот и общение и да се обърне към Божията милост в онтологично покаяние. Подвигът предполага връщането и възстановяването на естественото състояние (κατ? φύσιν), но неговата истинска цел е в достигането на свръхестествено (‰πRρ φύσιν) състояние - динамично израстване в добродетелта, съвършенството и светостта. Това е едно благодатно превъзмогване на падналата природа, което е възможно само чрез съдействието (συνέργεια) между човешката свобода и Божията благодат. Смисълът на духовния живот е в преосноваването на човешкото съществуване, което цели единението с Христос и осиновлението (= обожение) – живот на свободното общение в любовта.