ВЕРБАЛНИ ФОРМУЛИ И ОБРАЗИ ЗА ВЪЗХВАЛА НА ВЛАДЕТЕЛЯ В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ
Abstract
Статията си поставя за цел да представи основните вербални
формули и образи за възхвала на владетеля, които намираме преди всичко от
похвалите (енкомионите) за двама от най-забележителните български царе – цар
Симеон (893-927) и цар Йоан Александър (1331-1371). Като спомагателни
източници се използват още приписките и надписите, документите и преписката за
втория. Епитетите се интерпретират по честота на употреба и спрямо гръцкия
модел. Разкрива се дълбоката семантично-идеологическа мотивация на формулите
за възхвала, основани на сравнение с библейски, исторически или митологични
образи и мотиви. По този начин се разкрива огромното значение на владетелската
институция през Средновековието не само в механизмите за осъществяване на
властта, но и в осмислянето на света и в цялостната културна ориентация.
References
син на Иван Александър), Велико Търново, 1993.
Бакалов, Г., Средновековният български владетел (титулатура и инсигнии),
София, 1995.
Бакалова, Е., Ктиторските портрети на цар Иван Александър като израз
на политическата и религиозната идеология на епохата, Проблеми на изкуството 4,
София, 1985, 45-57.
Бакалова, Е., Аспекти на съотношението словесен текст-изображение в
Българското средновековие (песеннопоетична образност – визуални съответствия),
Проблеми на изкуството 1, София, 1991, 3-20.
Билярски, Ив. Два наръчника за питакия от Късното Средновековие,
Зборник радова Византолошког института, XXIX-XXX, 1991, 233-300.
Божилов, Ив., Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на средновековна
България, София, 1982.
Божилов, Ив., Един осмогласник от времето на цар Иван Александър
(НБКМ 180 (313). – В: Сборник в памет на проф. Ст. Ваклинов, София, 1984, 60-65.
Божилов, Ив., Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и
просопография, Второ фототипно издание, София, 1994.
Димитров, П., Около предисловието и названието на Златоструй, Език и
литература, т. 35/2, София, 1980, 17-28.
Добрев, Ив., Палеографски бележки върху царското титулуване и някои
царски отличия през епохата на Второто българско царство, Старобългарска
литература, 6, София, 1980, 69-80.
Добрев, Ив., Два царсамуилови надписа, Линц, 2007.
Дуйчев, Ив., Из старата българска книжнина. I. Книжовни и исторически
паметници от Първото българско царство, София, 1940, II. Книжовни и
исторически паметници от Второто българско царство, София, 1944.
Дуйчев, Ив., Миниатюрите на Манасиевата летопис, София, 1964.
Ђурић, В., Нови Исус Навин, Зограф, 14, 1983, 5-16.
Живкова, Л., Четвероевангелието на цар Иван Александър, София, 1980.
Йонова, М., Белетристиката в системата на старата българска
литература, София, 1992.
Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската
академия на науките, София, 1969.
Куев, К., Образът на Иван Александър в среднобългарската поезия. – В:
Българско Средновековие. Българо-съветски сборник в чест на проф. Иван Дуйчев,
София, 1980, 256-259.
Мечев, К., Покровител на книжнината. София, 1977.
Острогорски, Г. Автократор и самодржац, Глас Српске Краљевске
Академиjе, други разред, 84, 1935, 95-187.
Плюханова, М., Ф. Бадаланова, Средневековая символика власти: крест
Константинов в болгарской традиции, Литература и история, Acta et commentationes
Universitatis Tartuensis, в. 781, Тарту, 1987, 132-148.
Плюханова, М., Ф. Бадаланова, Средневековая символика власти в Slavia
Orthodoxa, Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Факултет
по славянски филологии, т. 86/2, София, 1993, 95-164.
Станчев, К., Стилистика и жанрове на старобългарската литература,
София, 1995.
Стара българска литераратура. Т. 2. Ораторска проза, София, 1982, Т. 3.
Исторически съчинения, София, 1983.
Стоjановић, Љ., Стари српски записи и натписи, I, Београд, 1902.
Христова, Б., Д. Караджова, Е. Узунова., Бележки на български книжовници
X-XVIII в. Т. I, X - XV век, София, 2003, Т. II, XVI-XVIII век, София, 2004.
Среднеболгарский перевод хроники Константина Манассии в славянских
литературах, София, 1988.
Яцимирский А.И., Мелкие заметки, Известия Отделения русского языка и
словесности, т. II/2, Санкт-Петербург, 1897, 356-360.
Bakalova, E., The Image of the Ideal Ruler in Medieval Bulgarian Literature and
Art. – In: Les cultes des saints souverains et des saints guerriers et l’ideologie du pouvoir en
Europe Centrale et Orientale. Actes du colloque international 17.01.2004. New Europe
College, Bucarest. Volume coordonné par I. Biliarsky et R. G. Păun. Bucarest, 2007, 34-80.
Biliarsky, Iv., Deux ensembles des rites de passage concernant la personne et la
Res Publica: Baptême/Onction et Mariage/Couronnement, Personne et la Res Publica, ed.
J. Bouineau, vol. I, Paris, 2008, 239-253.
Dagron, G., Né dans la pourpre, Travaux et mémoires du Centre de recherches
d’histoire et civilisation de Byzance, 12, 1994, 105-142.
Dagron, G., Empereur et prêtre. Etude sur le ‘césaropapisme’ byzantin, Paris,
1996.
Grabar, A., L’empereur dans l’art byzantin, Paris, 1936.
Stănescu, M., L’Europe médiévale. – In: Précis de littérature européenne. Sous la
direction de B. Didier. Paris,1998, 291-308.
Authors who publish with this journal agree to the following terms:
a) Authors retain copyright and grant the journal right of first publication with the work simultaneously licensed under a Creative Commons Attribution License that allows others to share the work with an acknowledgement of the work's authorship and initial publication in this journal.
b) Authors are able to enter into separate, additional contractual arrangements for the non-exclusive distribution of the journal's published version of the work (e.g., post it to an institutional repository or publish it in a book), with an acknowledgement of its initial publication in this journal.
c) Authors are permitted and encouraged to post their work online (e.g., in institutional repositories or on their website) prior to and during the submission process, as it can lead to productive exchanges, as well as earlier and greater citation of published work (See The Effect of Open Access).
