SAINT JOHN VLADIMIR AND THE LITERATURE TYPOLOGY OF IMAGES OF PRINCES MARTYRS
Abstract
The cult, the literary tradition and the Church painting, dedicated to the Serbian king
Joan Vladimir (ca 990- 22 May 1016) show the cooperative efforts of the clergy, authors аnd
painters from аll regions on the Western Balkans and some adjacent territories.
If we trust the facts from the extended Life concerning the borrowing by a Greek
author from the Bulgarian sinaxaria and take into account its data about the Bulgarian rulers
(Tsar Simeon, Tsar Samuel and their heirs) and also his glorification as a patron of Bulgaria
and the meaning of the cult during the Bulgarian National Revival, we could assume that the
cult to the King of Dioclea Joan Vladimir could also be described as a martyr cult, which
compensates for the lack of such type of cult in Bulgaria.
The paper traces the literary toposes, which were part of the construction of the image
of the Serbian king martyr St. Joan Vladimir in the “Annales of the Priest of Dioclea” and both
of his lives. Some similarities are found between the glorification of Joan Vladimir and the Old
Russian kings Boris and Gleb. Also, same analogies are made with the lifes of other Serbian
kings – Stephan Nemanya and Stephan Dechanski.
In the traditions of Slavia Orthodoxa, the formation of a more stable repertoire of
Bible parallels and toposes is observed. They include the idea of martyrs and ruler's legitimacy
- Abel, Isaac, Joseph, Job, Samson, Eustathius Placidas, Jesus and others, hymnographic
metaphors that refer to the Bible – cross as a scepter, porphyry, and also common in Serbian
biographies for the kings Nemanich toposes – the charisma of power, fair root of the ruler, his
fame spread beyond the borders of the state, etc.
Images of St. John Prince Vladimir are presented in some Bulgarian churches from
the late nineteenth century are peresented. His newest temple image in Bulgaria (from the
1990s) which can be seen in the Seven Saints church in Sofia is also discussed.
References
Василиев, А. (1987): Български светци в изобразителното изкуство, София.
Велинова, В. (2004–2005): Житието на Стефан Неманя от Стефан
Първовенчани (Фототипно издание на преписа от средата на ХV в.). – Археографски
прилози 26–27, Београд, 7–107.
Гергова, И. (2004): Агиографската концепция на Никола Образописов. –
Годишник на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, Център за славяно-
византийски проучвания „Иван Дуйчев”, т. 94 (13), 235–246.
Гергова, И. (2013): „Побългаряване на светци”. – Старобългарска литература,
кн. 48 (Светци и свети места на Балканите, т. 2), 247–257.
Гладкова, О. В. (2013): Житие Евстафия Плакиды в русской и славянской
книжности и литературе IX–XX веков. Москва, 2013.
Грозданов, Ц. (2000): La composition des sept saints slaves (седмочисленици
еярфбясйимпй) dans la peinture de l'archevêché d'Ohrid. – В: Кирило-Методиевски
студии. Кн. 13. Климент Охридски – живот и дело: Международен научен симпозиум.
София, 1996 г. София, 21–41.
Дагрон, Ж. (2006): Императорът и свещеникът. Етюд върху византийския
„цезаропапизъм“, София.
Джурова, А. (2007): Владетелският култ – емблема на сръбската
държавност (по материали – познати и непознати от Самоковската епархия). – В:
Зборник радова Византолошког института ХLIV, Beograd, 521–536.
Дилевски, Н. (1940): Три изображения на български светци в един софийски
манастир. – Родина, т. ІІІ, кн. 2, 119–137.
Дилевски, Н. (1960): Материали из историята на иконографията от епохата
на Българското възраждане (краят на ХVІІІ – началото и първата половина на ХІХ в.).
– Известия на института за изобразителни изкуства. Кн. ІІІ. София, 177–227.
Димитров, В. (2012): Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно
наследство. София.
Иванов, Й. (1912): Гръцко-български отношения преди църковната борба. –
Сборник в чест на проф. Любомир Милетич по случай 25 годишната му книжовната
дейност (1886–1911) от учениците му. София, 158–184. (Гръцки жития на св. Ивана
Владимир, 180–184).
Иванов, С. А. (2009): Несколько замечаний о византийском контексте
борисоглебского культа. – В: Борисо-Глебский сборник. Ред. К. Цукерман. Collectanea
Borisoglebica. Paris, Вып. 1. (Occasional monographs. Published by the Ukrainian National
Committee for Byzantine Studies., т. 2), 353–364.
Кодов, Хр. (1969): Опис на славянските ръкописи в библиотеката на БАН.
София.
Милютенко, Н. (2006): Правители-мученики – от языческой жертвы к
христианскому самопожертвованию. – В: Святые князья-мученики Борис и Глеб.
Исследование и подготовка текстов Н. И. Милютенко. Отв. ред. Г. М. Прохоров. Санкт
Петербург.
Павлов, П. (2014): Векът на цар Самуил. София.
Павлова, Р. (2008): Восточнославянские святые в южнославянской
письменности ХІІІ–XIV вв. Rumjana Pavlova. Ostslavische Heilige in südslavischen
Kanontexten der Slavia Orthodoxa im 13.–14. Jahrhundert. Herausgegeben von Swetlana
Mengel. Halle (Saale) 2008.
Петева-Филова, Е. (1994) Никола Образописов. София.
Повест за изминалите години: Повесть временных лет. – В: ПСРЛ. Т. 1,
Лаврентьевская летопись и Суздальская летопись по Академическому списку. Вып. І.
М., 1926.
Полывяный, Д. И., А. А. Турилов (2010): Иоанн Владимир. – В: Православная
энциклопедия. Т. ХХIII, М., 736–739. http://www.pravenc.ru/text/469846.html
Ранчин, А. М. (1999): Князь-страстотерпец-святой: семантический архетип
житий князей Вячеслава и Бориса и Глеба. – В: Статьи о древнерусской литературе.
Москва, 31–54.
Сказание за Борис и Глеб: Сказание о Борисе и Глебе. – В: Успенский сборник
ХII–ХIII вв. Изд. подг. О. А. Князевская, В. Г. Демьянов, М. В. Ляпон. Под ред. С. И.
Коткова. Москва, 1971, 43–58.
Снегаров, Ив. 1995: История на Охридската Архиепископия. Том 1. От
основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците. София. 1924,
фототипно издание 1995.
Тъпкова-Заимова В. (2001): Свети Йоан Владимир и културното общуване в
западните части на Балканския полуостров. – Годишник на Софийския университет
“Св. Кл. Охридски”, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев”, т. 91
(10), 51–62.
Тъпкова-Заимова В. (2009). „Българи родом”: Комитопулите в летописната
и историографската традиция. Велико Търново, 2009.
Чекова И. (2012): Св. Георгий Победоносец и св. Димитрий Солунский в
культурной традиции Киевской Руси. – В: In stolis repromissionis. Светци и святост в
централна и източна Европа. Съст. и ред. А. Ангушева-Тиханова, М. Димитрова, Р.
Костова, Р. Малчев. София, 211–222.
Чекова И. (2013): Първите староруски князе светци (Образи, символика,
типология), София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.
Чекова И. (2013а): Старозаветният наратив за Йосиф и неговите братя и
владетелският модел на староруските и старосръбските князе мъченици. – Език и
литература, 1–2, 146–155.
Чекова, И. (2013б): Изображения на източнославянски светци в български
храмове през Средновековието и Възраждането. – Старобългарска литература, кн. 48
(Светци и свети места на Балканите, т. 2), 286–310.
Чекова, И. (2015): Ветхозаветный нарратив о Иосифе и его братьях и модель
правителя у древнеславянских князей-мучеников. – Ученые записки Oрловского
государственного университета. Серия: Гуманитарные и социальные науки, № 1 (64),
223–228. http://www.univ-orel.ru/disert/sbornik/201501.pdf
Шопов А. (1890): Един документ за българската история. – В: Сборник за
народни умотворения, наука и книжнина. Т. ІІ, София, 115–131.
Bojović, B. (1993–1994): L’hagio-biographie dynastique et l’idéologie de l’État
serbe au Moyen-âge (XIIIe–XVe siècles). – Cyrillomethodianum, XVII–XVIII, Thessalonique,
73–92.
Giakoumis, K. (2015) Contesting the sakred in space. Saint John Vladimir and the
westernmost dominions of tcar Samuel. – В: Европейският югоизток през втората половина
на Х–началото на ХІ век. История и култура. Съст. В. Гюзелев, Г. Николов. София, 607–
630.
Hafner, St. (1964): Studien zur altserbischen dynastischen Historiographie,
München.
Ingham, N. (1984): The Martyred Prince and the Question of Slavic Cultural
Continuity in the Early Middle Ages. – Medieval Russian Culture. Ed. By H. Birnbaum, M.
Flier (California Slavic Studies. Vol. 12) Berkeley; Los Angeles.
Authors who publish with this journal agree to the following terms:
a) Authors retain copyright and grant the journal right of first publication with the work simultaneously licensed under a Creative Commons Attribution License that allows others to share the work with an acknowledgement of the work's authorship and initial publication in this journal.
b) Authors are able to enter into separate, additional contractual arrangements for the non-exclusive distribution of the journal's published version of the work (e.g., post it to an institutional repository or publish it in a book), with an acknowledgement of its initial publication in this journal.
c) Authors are permitted and encouraged to post their work online (e.g., in institutional repositories or on their website) prior to and during the submission process, as it can lead to productive exchanges, as well as earlier and greater citation of published work (See The Effect of Open Access).
